Казах, когато от мен се скри

сиянието на твоята пазена хубост

Кълна се в Аллах, болест ме изнури

в нея самия вкус на смъртта познах

И очите ми от горчиво ридание

преливат като живи извори

На клепачите ми не стигнаха летите сълзи

докато самите те не пресъхнаха

Сърцето ми в любов блуждае, копнежът ми расте

кога ще бъде нашата среща?

Светлината изчезна от погледа ми

о, прелестна Луно, утеши тези очи