В долината Ал-Акик се събрахме

ние и чернооките

Какво мислите за Безумеца на Лайла?

Той е познал само частица от това безумие

О, очи мои, как ме изнурихте

и о, клепачи мои, как ме изоставихте

О, малко мое сърце, бъди търпеливо

към онези, които се разделиха с мен

Разделих се с тях в понеделник

във вторник сутринта бях пуст без тях

Те са благородни господари, които ме оставиха

да роня кървави сълзи от очите си

Плаках, докато дори птиците

по клоните не ме съжалиха

В името на Аллах, ако умра от копнеж

с моите сълзи ме измийте

Оплаквайте ме и кажете

„Тук лежи убитият от тези очи“

Все още се бавех край кервана

молейки: „В името на Аллах, вземете ме

Към обиталищата на моя народ!“

Те заминаха, без да се сбогуват с мен

Иди, о, мой пратенико, при тях

побързай и целуни ръцете им

Предай им моите поздрави

може би ще ме приемат

Моят пратеник дойде при мен усмихнат

и каза: „Радвай се, помирението е твое!

Кълна се в хляба и солта между вас

те ми обещаха, че ще се съберете отново“