Погледът се проясни, съборът стана сладък,

Дойде благата вест за хората на Аллах.

Станаха те като опиянени, щом чуха вестта блага,

И изпълниха мястото с преданост, в благодарност към Аллах.

О, ти, който присъстваш, помни и напомняй,

Пази се да не отречеш състоянието на хората на Аллах.

Предай се пред тях в това, което ги завладява,

И знай, че те са изчезнали в спомена за Аллах.

Защото екстазът е зов, който ги призовава,

И ги обзема в спомена за Аллах.

А който не намира екстаз, нека се стреми към него,

Целенасочено търсейки благодатта на Аллах.

Така говореха те и затова се люлееха,

И се отдадоха безмерно на спомена за Аллах.

Докато онези, които не са от нас, не помислиха,

Че сме обезумели от спомена за Аллах.

Блажени сме ние и радостна е вестта за нас,

Ако нашето „безумие“ е в името на Аллах.