نَظَرُ المُحِبِّ إِلَى المُحِبِّ سَلام
Gaze of the Lover Upon the Beloved is Peace
نَظَرُ المُحِبِّ إِلَى المُحِبِّ سَلامٌ
وَالصَّمْتُ بَيْنَ العَارِفِينَ كَلَامُ
Взорът на влюбения към любимия е мир,
А мълчанието между знаещите е реч.
جَمَعُوا العِبَارَةَ بِالإِشَارَةِ بَيْنَهُم
وَتَوافَقَتْ مِنْهُمْ بِهَا الأَفْهَامُ
Те събраха израза чрез знака между тях,
И чрез него разбирателствата им се съгласиха.
يَتَراجَعُونَ بِلَحْظِهِمْ لَا لَفْظِهِم
فَلَذَا بِمَا فِي نَفْسِ ذَا إِلْهَامُ
Те разговарят с погледите си, не с думите си,
Така че това, което е в душата на единия, е вдъхновение.
هَذَا هُنَاكَ وَذَا هُنَاكَ إِذَا تَرَى
وَلِسِرِّ ذَاكَ بِسِرِّ ذَا إِلْمَامُ
Този е там, а онзи е тук, когато виждаш,
И тайната на този е с тайната на онзи.
وَتَقَابَلَتْ وَتَعَاشَقَتْ وَتَعَانَقَتْ
أَسْرَارَهُمْ وَتَفَرَّقَتْ أَجْسَامُ
Техните тайни се срещат, обгръщат и преплитат,
Докато телата им се разделят.
فَيَقُولُ ذَا عَنْ ذَا وَذَا عَنْ ذَا بِمَا
يُلْقَى إِلَيْهِ وَتَكْتُبُ الأَقْلَامُ
Този говори за онзи, и онзи за този,
Това, което им се предава, перата пишат.
سَقَطَ الخِلَافُ وَحَرْفُهُ عَنْ لَفْظِهِم
فَلَهُمْ بِحَرْفِ الائِـتِـلَافِ غَرامُ
Несъгласието отпадна и неговата формулировка от речта им,
Защото те са влюбени в буквите на хармонията.
أَلِـفُوا نَعَمْ لَـبَّـيْكَ وَأْتَلَفُوا بِهَا
إِذْ لَا وَلَيْسَ عَلَى الكِرامِ حَرَامُ
Те свикнаха да казват „Да, на твоята служба“ и се обединиха чрез това,
Защото „Не“ е забранено за благородните.
أَعْرَافُهُمْ جَنَوِيَّةٌ أَخْلَاقُهُم
نَبَوِيَّةٌ رَبَّانِيُّونَ كِرامُ
Техните обичаи са като тези на хората от Рая, техният характер
Е Пророчески; те са божествени и благородни.
شَهَواتُهُمْ وَنُفُوسُهُمْ وَحُظُوظُهُم
خَلْفٌ وَفِعْلُ الصَّالِحَاتِ أَمَامُ
Техните желания, души и съдби са зад,
А делата на праведните са напред.
بُسِطَتْ بِهِنَّ لَهُمْ أَكُفُّ بِالعَطَاء
قَامَتْ بِوَاجِبِهَا لَهُمْ أَقْدَامُ
За тях ръцете се протягат с щедрост,
И краката им стоят твърдо в изпълнение на дълга.
فَالسَيْرُ عِلْمٌ وَالعُقُولُ أَدِلَّةٌ
وَالرَّبُّ قَصْدٌ وَالرَّسُولُ إِمَامُ
Така че пътуването е знание, а умовете са водачи,
Господ е целта, а Пратеникът е водачът.