مَـتَى قَلْبُ الشَّجِي الْمُضْنَى لِمَغْنَاكُمْ يَعُودْ
Кога скърбящото, изнурено сърце ще се завърне във вашата обител?
Bg
مَـتَى قَلْبُ الشَّجِي الْمُضْنَى لِمَغْنَاكُمْ يَعُودْ
وَشَـمْسُ الحَضْـرَةِ الْحَسْنَا تُوَافِي بِالشُّهُودْ
Кога сърцето на страдащия и изнурен ще се завърне във вашата обител?
И слънцето на прекрасното Присъствие ще се яви в съзерцание.
كَـوَوْا فـِي جَمْـرَةِ الْحُـبِّ فُؤَادَ الْمُسْتَهَامْ
وَخَطْـبِي فِيهِـمُ خَطْـبِي وَقَـدْ شَـبَّ الْغَرَامْ
Обгориха с жаравата на любовта сърцето на влюбения до полуда
И моята участ в тях е съдба моя, докато копнежът се разпалва.
وَدَمْعِـي وَالضَّنَا يُنْبِي عَنِ الْوَجْدِ الضِّرَامْ
وَفِيهِـمْ طَـابَ لِي سَلْبِي وَلَوْ طَالَ الصُّدُودْ
Сълзите и изтощението ми възвестяват за пламенния екстаз
И в тях ми стана сладко моето себеотричане, дори отчуждението да трае дълго.
مَـتَى قَلْبُ الشَّجِي الْمُضْنَى لِمَغْنَاكُمْ يَعُودْ
وَشَـمْسُ الحَضْـرَةِ الْحَسْنَا تُوَافِي بِالشُّهُودْ
Кога сърцето на страдащия и изнурен ще се завърне във вашата обител?
И слънцето на прекрасното Присъствие ще се яви в съзерцание.
أَلَا يَـا حَـادِيَ الرَّكْبِ فَأَوْجِزْ لِي الطَّرِيقْ
وَسِـرْ بِـاللَّهِ فِـي قَلْبِي إِلَى أَعْلَى رَفِيقْ
О, водителю на кервана, съкрати за мен пътя
И върви чрез Бога в сърцето ми към Най-висшия Другар.
وَإِنْ وَافَـى سَـنَا الْحِـبِّ فَخَيِّـمْ بِالْعَقِيقْ
وَشَـفِّعْ بِـذَوِي الْقُـرْبِ عَسَـى حِبِّي يِجُودْ
И ако заблести сиянието на Любимия, разпъни стан край Ал-Акик
И търси застъпничество чрез близките му, дано Любимият бъде щедър.
مَـتَى قَلْبُ الشَّجِي الْمُضْنَى لِمَغْنَاكُمْ يَعُودْ
وَشَـمْسُ الحَضْـرَةِ الْحَسْنَا تُوَافِي بِالشُّهُودْ
Кога сърцето на страдащия и изнурен ще се завърне във вашата обител?
И слънцето на прекрасното Присъствие ще се яви в съзерцание.
وَخُـذْ بِـالْمُغْرَمِ الصَّـبِّ لِأَعْتَـابِ الْكِـرَامْ
عَسَـى أَنْ يَرْحَمُـوا صَـبِّي دُمُوعاً بِانْسِجَامْ
И отведи пленения от обич до праговете на благородните
Може би ще се смилят над мен, докато сълзите ми се леят в съзвучие.
وَيَرْضَـوْنِي عَلَـى عَيْـبِي بِـذَيَّاكَ الْمَقَـامْ
وَيَجْلُـو وَصْـلُهُمْ كَرْبِي وَيَحْلُو لِي الْوُرُودْ
И ще ме приемат с всичките ми недостатъци в онзи пресветен стан
А единението с тях ще разсее скръбта ми и ще ми подслади пристъпването към извора.
مَـتَى قَلْبُ الشَّجِي الْمُضْنَى لِمَغْنَاكُمْ يَعُودْ
وَشَـمْسُ الحَضْـرَةِ الْحَسْنَا تُوَافِي بِالشُّهُودْ
Кога сърцето на страдащия и изнурен ще се завърне във вашата обител?
И слънцето на прекрасното Присъствие ще се яви в съзерцание.
أَلَا يَـا جِيـرَةَ الشِّعْبِ صِلُوا هَذَا الْفَقِيرْ
وَرِقُّـوا وَارْحَمُـوا شَيْبِي فَهَا دَمْعِي غَزِيرْ
О, съседи на долината, приобщете този беден странник
Бъдете нежни и се смилете над белите ми коси, та ето – сълзите ми са поройни.
وَغُضُّوا الطَّرْفَ عَنْ ذَنْبِي فَبِالْعَفْوِ الْكَبِيرْ
كَــثِيرٌ فَــازَ بِـالْقُرْبِ وَإِطْلَاقِ الْقُيُـودْ
И извърнете поглед от греха ми, защото чрез великото прощение
Мнозина са спечелили близостта и освобождаването от оковите.
مَـتَى قَلْبُ الشَّجِي الْمُضْنَى لِمَغْنَاكُمْ يَعُودْ
وَشَـمْسُ الحَضْـرَةِ الْحَسْنَا تُوَافِي بِالشُّهُودْ
Кога сърцето на страдащия и изнурен ще се завърне във вашата обител?
И слънцето на прекрасното Присъствие ще се яви в съзерцание.
صَـلَاةُ الْحِـبِّ لِلْحِـبِّ عَلَـى مَجْلَـى السَّـلَامْ
يُحْيِيـهِ بِهَـا رَبِّـي نَعِيمـاً فِـي الدَّوَامْ
Молитвата на любещия за Любимия върху проявлението на Мира
С нея моят Господ го дарява с живот в блаженство навеки.
وَيَسْـرِي فَيْضُـهَا الْوَهْـبِي إِلَى الْآلِ الْكِرَامْ
وَ يُجْدِي شَاكِرُ الشُّرْبِ كَمَالاً فِي الْوُجُودْ
И нейният свише дарен прелив се лее към благородния род
И благодарният за питието намира съвършенство в битието.