Кой е като Ахмед в двата свята, когото любим?

Пълнолуние, в чиято хубост цялото творение се зашемети.

Кой е като него, щом Господът на Трона го почете?

С нрав и облик, наистина Бог го е дарил.

Слънцето се срами пред светлината на неговия лик.

Умовете на хората се слисват пред неговата същност.

Благословен е Бог, колко прелестни са чертите му!

Той обгърна красотата, колко сияйно е лицето му!

О, араби от Вади ал-Нука, о, люде от Казима!

Във вашия край живее луна, чийто пристан е в сърцето.

Мир над него от Господа на Трона, докато слънце изгрява,

и докато водачът подкарва с песен камилите си.

Аллах ме дари с възхвала за Избраника,

дано бъда видян сред онези, които го славят.

Когато дойда да прочета свитъка със своите дела,

нямам никой друг, освен Онзи, Чиято благодат ме обгръща.

Мухаммад е господарят на двата свята и на хората и джиновете,

и владетел на двата рода – араби и неараби.

Той е любимият, на чието застъпничество се надяваме

срещу всяко от ужасяващите бедствия, които ни връхлитат.

Нашият Пророк, който повелява доброто и забранява злото,

няма по-истинен в думите си от него, било то „не“ или „да“.

Като цвете в свежест и пълна луна в достойнство,

като море в щедрост и като самото Време в решителност.

О, Господи мой, чрез Избрания ни позволи да постигнем целите си,

и ни прости за миналото, о, Всещедри!

Прости, Боже мой, на всички мюсюлмани за греховете им,

чрез онова, което рецитират в Месджид ал-Акса и в Свещения храм.

Чрез величието на онзи, чийто дом в Тайба е светилище,

и чието име е една от най-великите клетви.