Попитайте сърцето ми, попитайте го, то ще ви извести

за мен, когато отсъствате, защото във него е вашето присъствие

О, пълнолуния, чиято сияйна поява вселената озари!

Ако не бе утехата на сърцето ми, щом си спомня за вас

И допирът на дланта ми върху него, то би полудяло от копнеж

Ако сълзите ми се смесеха със земните морета, щяха да ги потопят

От око, останало безсънно от горещия огън на копнежа

а страстта разкъса недрата ми и ги разпиля

Ако доближаха огън до сърцето ми, то щеше самия него да изгори

Чували ли сте някога за сърце, което огъня е опожарило?