Нека Аллах води Любимия на красотата към истинското напътствие

и го пази от гибелта, от която се бои.

А душата на завистника – нека Бог изгори очите му от скръб

и го държи буден, докато прекара нощта в безсъние.

Нека газелата от светилището не спира да ни дарява

мускус и камфор, докато враговете тънат в нехайство.

Заради нея обичам Даммун, Наджд и хълмовете,

и Хайла, и планинския проход, където светлината му изгря.

Завоалирана дама от рода на Хашим и Мухаммад,

върху когото да бъдат Божиите благословии, непрестанни и вечни.

Затова не ме корете за прекрасната, а ме извинете,

защото сърцето ми е с нея и вечер, както и сутрин.

О, упрекващи, проявете благост и милост

към страдащия влюбен, чийто живот стана злочест.

И не мисли, о, газело на племето, че аз

съм се отдал на безумие – Бог да пази – докато камиларят пее своята песен.

Подкарвайки камилите на копнежа към едно светилище,

където людете са се установили в росна градина.

В Айдид – нека Аллах пази целия Айдид –

с преминаващ дъждовен облак, щом светкавица блесне или гръм проехти.

Нека премине над зелените ливади на Вади ал-Нака,

към Занбал и Башар, докато гугутка пее.

И нека светлина обгърне ал-Фурайт и хората на Бакдар,

с порои от опрощение и избавление от гибел.

Че колко познаващи Бога се крият в тези гробища?

И колко велики учени, чрез които човек се води в мрака на невежеството?

В Айдид всеки празник се е превърнал в извор на близост

със съседите, които пътуват натам – людете на истинското напътствие.

Имамите на Божията религия, призоваващи Неговите творения

към Неговата врата; блажен е онзи, който чуе този зов!

И бързайте към Величествения Господ

в покорство Нему, търсейки вечно блаженство.

Боейки се от Божието наказание в Неговия огън,

където тираните и непокорните ще пребивават вечно.

Тези, които не последваха Най-добрия от хората, Мухаммад,

Пророкът на напътствието, океанът от щедрост, премахващият ръждата от сърцата.

Върху него да бъде Божията благословия и Неговият мир,

благословия и мир до края на времената.